В българската духовно-историческа традиция на днешният ден — втори февруари, честваме православния празник Сретение Господне и българският народен обичай  — Петльовден.

Петльовден /по нов стил двадесети януари/ — празник на мъжките рожби и на мъжкото начало на рода.

Според едно от вярванията Петльовден е свързан с принудителното вземане на малки момчета  за еничари, т.нар. кръвен данък. Поверието  разказва за българка от варненския край, която отказала да предаде своята мъжка рожба. Поробителите се заканили да заколят детето ѝ, ако не се подчини, а тя им отвърнала, че сама ще го заколи, но няма да го предаде! През нощта извела момчето извън селото и  още в сумрак заклала един петел на прага на дома си, а с кръвта му напръскала вратата. Когато турците се завърнали, дори те останали вцепенени от гледката. Вярва се, че след това събитие нашествениците повече не са влизали в селото да събират еничари.

Обичаят се чества различно, като са известни Котленско-Карнобатски и Вайковски вариант, в съответните краища.  Въпреки разликите в отделните местности, това което е характерно за обредното действие е предмета и мястото  — коленето на петел пред прага на дома. Петелът се прави на курбан и се сварява заедно с ориз или булгур, като се приготвя и специална питка към ястието.

В бургаските селища се пременяли в празничните си дрехи и избирали да заколят пъстър петел. След това отивали на гости на бабата от Бабинден /смята се, че Петльовден е мъжкия по аналогия празник/ със свещ и специално приготвени храна и знаме /изработено от чимшир, червен конец, цветя, каделки от вълна и пера от опашката не петела/.

Според традиционните поверия петльовите опашки предпазват от уроки, магии и зли сили и част от тях са се пазели, за да бъдат използвани като декорация за Лазарските игри.

По православния календар на втори февруари честваме Сретение Господне, познат още като Зимна Богородица. Той е един от Дванадесетте велики празника, които са посветения на събития от живота на Иисус Христос и Богородица. Четиридесет  дни след Рождество Христово, Мария и Йосиф въвеждат младенеца в Йерусалимския храм, следвайки Мойсеевия закон. Това съвпадало с времето, по което живеел праведния Симеон, който превеждал текста от староеврейски. Помислил, че е попаднал на грешка, понечил да поправи думата Девица, но ангел господен го спрял и му казал, че няма да умре докато не види с очите си божия син.

Така възниква и обичаят четиридесет дни след раждането християнската майка да посети църквата с новородената си рожба за благословение и молитва.

Райна Маврова

Снимки:
Петльовден: Impact Press Group
Сретение Господне: БГНЕС

Използвани източници:
http://www.focus-news.net:85/opinion/2014/02/02/27156/iglika-mishkova-petlyovden-e-edin-mazhki-analog-na-babinden.html
https://www.bnt.bg/bg/a/sretenie-gospodne