Капитан Христо Лазаров Бърдаров е български офицер, загинал за свободата на Македония. За своята войнска всеотдайност е награден с Военен орден „За храброст” IV степен, II клас през 1913 г. и с „Германски железен кръст” II степен през 1917 г.

Роден на 19 декември 1891 г. в гр. Разград, завършил военно училище, след това участвал в Балканската и Първата световна война, кап. Христо Бърдаров достига командирски чин в първа картечна рота на 19-ти пехотен шуменски полк. През цялото време е на фронтовата линия, въпреки че, няколко пъти е раняван.

След победата над румънците и руснаците и освобождението на Южна Добруджа, неговият полк е изпратен на Южния фронт. Пада убит като герой в сражение с френски части на кота 1704 на Мокра планина край село Поградец, близо до град Струга на 19 октомври 1917 г. Погребан е бил в двора на църквата „Свети Георги” в Струга, където почиват и загиналите за освобождението на града, бойци от 23-ти Шипченски полк.

Погребенето на капитана е на 21 октомври 1917 г. и преминава с военни почести. На церемонията за него тъгуват не само бойните му другари, но и местните хора. На гроба на капитана е имало паметник, на който стружари и охридчани, редовно палели свещи и слагали цветя. Той обаче е разрушен след 1944 г. от сърбокомунистически бандити.

На 19 октомври 2004 г. Сдружението на македонските българи „Хоризонти” поставя възпоменателна плоча на Христо Бърдаров в родния му Разград.

Дълги десетилетия и до днес в Охрид и Струга се пее изпълнена с възхита и обич народна песен, посветена на него и наречена „Наш капитан Бърдаров”.


                    „Наш Капитан Бърдаров”
 
Наш Капитан Бърдаров                                         
Ротен командир беше,
На първа картечна рота
деветнайстий пехотен полк.                 

Война се веч започна,
с Румъни, Русняци
ротата си той поведе
по равна Добруджа,

По равните полета,
към Тутракан и Дайдар,
Румъни той там срещна,
и боя започна.

Летят без брой шрапнели,
Фугаси и куршуми,
 Негова глас тихо шуми:
 „Напред, момци, напред

 „С картечници стреляйте,
 и бомби хвърляйте,
 На румънските окопи,
 и ями дълбоки. 

Рота напред летеше,
пред рота вървеше,
към кървавата могила,
по цяла Добруджа.  

 С полка заминава
 там на южния фронт,
 край Охридското езеро,
 на Мокра планина.   

Ужасен бой се започна
с Французи и Сърби,
пред първа картечна рота,
деветнайстий пехотен полк. 

Той беше горе на върха,
с пистолет в ръка,
на Французите стреляше,
трупове сваляше.

Нещастен ден за него,
двадесетий октомврий,
 франциски куршум го прониза
 „Убит съм, момци, убит  

 „Немога веч до стана,
при вази да дойда,
 да дойде поручик Калчев
рота да му предам.   

„В Струга ме отведете,
Там ме погребете,
И надпис над мен турете
 Кой мине да чете:  

„Че тук почива капитан
 Христо Бърдаров,
от първа картечна рота,
деветнайстий пехотен полк.

Като дойдат мойте мили,
там да ме намерат,
с сълзи да ме облеят,
 с мен да се гордеят.          

Автор: Мария-Екатерина Андреева