“И тогава след него се намери друг цар в българската земя, детище, носено в кошница 3 години, на което се даде име Испор цар, той прие българското царство. И този цар създаде велики градове: на Дунава Дръстър град; създаде и велик презид от Дунава до морето. Той създаде и Плиска град. И този цар погуби голямо множество измаилтяни. Този цар насели цялата Карвунска земя, имаше прочее преди това етиопи. И роди Испор едно отроче и го нарече Изот. Цар Испор царува на българска земя 172 години и след това го погубиха измаилтяните на Дунава. И след погубването на Испора, царя български, нарекоха куманите българи, а по-рано бяха при Испора царя езичници и безбожни и в голямо нечестие. И бяха всякога врагове на гръцкото царство през много години.” (Из „Сказание на пророк Исая, как бе възнесен от ангела до седмото небе”)

            В средата на VІІ в. владетелят на Стара Велика България хан Кубрат умрял. Въпреки заръката му да останат единни и да не се делят, неговите синове под идващата заплаха от хазарите решили да тръгнат в различни посоки. Един от тях – Аспарух – „като побягнал от хазарите, прогони аварите на запад”. Аспарух се насочил по посока река Дунав и заедно с придружаващата го група се заселил при Онгъла, където скоро след това основал държавно формирование. Аспаруховите българи завзели византийските територии Малка Скития и Долна Мизия. Към властта на българите преминали и част от славяните. Хан Аспарух бил признат за върховен владетел на новата държава. Скоро този „мръсен и нечист народ” започнал да „напада и опустошава близките до Дунава земи”, като дори стигнал и до Тракия. Според византийския хронист Ефрем българите на Аспарух дори достигнали до „имперския град” Константинопол, но тази „страшна варварска войска” „бе унищожена от ромейската сила”. Император Константин ІV побързал да събере цялата военна мощ на Византия и да тръгне на поход срещу Аспарух. Императорът обаче страдал от подагра и оставил войската си, като заминал за лечение в Месемврия. Сред войниците се разнесъл слухът, че императорът бяга. Аспарух се възползва от настъпилото объркване сред византийската войска и нанесъл огромно поражение на ромеите. Империята била принудена да сключи мирен договор с „варварите” през 681 г., а самият василевс „се съгласил да им плаща данък за срам на ромеите и заради многото ни грехове”. Аспарух се заел с оформянето на своята държава, като установил своята резиденция в Плиска. През 687 г. новият император Юстиниан ІІ Носоотрязаният нарушил мира и нападнал българите. Според Стивън Рънсиман, на връщане от Солун българите устроили капан на Юстиниан, армията му била разбита, а той едва се спасил и достигнал до Константинопол. Византия не била единственият проблем пред новата държава. Опасност идвала и от другаде – хазарската заплаха не била преминала. В битка с тях през 701 г. загинал „царя български”, „цар Испор”. Някои учени свързват погребението на хан Аспарух с намереното в с. Вознесенка в Запорожието (Украйна) съкровище.

Автор: Кристиян Ковачев