Георги (Гоце) Николов Делчев е български революционер, творец на Македоно-одринската революция, втори Левски за македонските и тракийските българи, които остават откъснати от Княжество България след Освобождението през 1878 г.  Гоце Делчев е роден на 4 февруари 1872 г. в една от крепостите на българщината в Егейска Македония – град Кукуш. Той е третото дете в семейството на Никола и Султана Делчеви. Братята му -  Милан, Христо и Димитър Делчеви все борци за свободата на Македония.

Своето начално образование той получава в родния си град, по-късно учи в работилницата за изграждане на революционери - прочутата Солунската мъжка гимназия. Там още проблясва пламъкът на борбата у Гоце. След това се записва във Военното училище, където завързва приятелства с други негови съратници, които през следващите няколко десетилетия ще определят хода на революционното движение на останалите под робство български земи. Изключен е от училището месец преди да завърши, заради намерени социалистически книги в стаята му. Но едно звание подпоручик или поручик пред името не е от голяма значимост, особено при Делчев,  който единствен от всички революционери с военно образование, изгражда четническия институт.

След напускането на Военното училище се завръща в Македония, за да работи по отдавна обсъжданата по кръжоците идея – извоюването на свободата.  По това време едва в началните етапи на своята дейност е основаната от Даме Груев, Христо Татарчев, Петър Попарсов, Иван Хаджиниколов, Христо Батанджиев и Антон Димитров –Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). През 1894г. Гоце Делчев учителства заедно с другия апостол на македоно-одринската епопея - Даме Груев в Щип, където създават първите революционни комитети. По-късно учителства в Банско, където спомага за развитието на пограничните пунктове. На Гоце Делчев дължим в най-голяма степен създаването на Четническия институт на ВМОРО – през 1897 г.  До 1903 г. той държи в ръцете си управлението на цялата революционна организация, но в същото време винаги страни и се старае да остане в сянка. Но приносът му се определя безспорно по делата му, сред които трябва да се отбележи ролята му на задграничен представител в София, осъществяващ връзката с Върховния македоно-одрински  комитет (ВМОК) и държащ всички нишки на Организацията.

Гоце Делчев е човекът, който изгражда бъдещите водачи и най-значими лица в революционното дело. Всепризнат и обичан от целия народ апостол на свободата, който подобно на своя предшественик Левски обаче не дочака да види Илинденско-Преображенското въстание - епохалният връх на борбата, чието знаме беше самият той. На 4 май  1903 г. край село Баница обграден от турски аскер пада убит Гоце Делчев. Негово име обаче продължава да стои като пример на героизъм и саможертва за всяко идващо поколение, за него продължават да се пеят песни и да се разказват легенди, а в народната памет да остане като „хайдушкото божество” като Апостола на свобода за Македония и Одринско.

Неговият най-добър приятел и съратник – гениалният български поет, публицист и революционер – П. К. Яворов ще напише следното: 

"Тъй учеше Гоце, защото беше роден сякаш тъкмо за борбата, на която принадлежеше и тялом, и духом. Като характер за тая борба той личеше от най-ранна възраст. Че в това отношение, каквото можеше да се каже за тридесетгодишния мъж, можеше да се каже и за двадесетгодишния юноша, и за петнадесетгодишния хлапак. Гоце имаше несъкрушима вяра в своите сили и търсеше същата вяра у другарите си, за да свали върху по-малко плещи революционното дело и да остави върху народа нищожната тежест на едно нищожно съдействие. И по тоя начин той искаше да жертвува себе си за народа, а не да жертвува народа за някакви свои опити."

Автор: Николета Войнова