Васил Иванов Кунчев познат и като Апостола, Васил Левски, дякон Игнатий и други е една от най-разпознаваемите личности в българската история. Неговата дейност е много добре проучена, за него има над 2000 статии, което отново говори за интереса, който той буди сред българската наука. И все пак делото на Апостола някак си остава непознато, неговите идеи често биват изкривявани, а разбиранията му - пречупвани през призмата на модерното.

Васил Левски е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово в семейството на Иван и Гина Кунчеви. Детството на тази гениална личност обаче не е съвсем леко. Той остава сирак на 14-годишна възраст, поема грижите за прехранването на своето семейство и същевременно учи в Карловското взаимно училище. Васил Левски попада под влиянието на своя вуйчо Васил и така Васил Левски започва да учи в Старозагорското класно училище, което е едно от най-реномираните по българските земи по това време. Той завършва втори клас и се подстригва за дякон под името Игнатий на 7 декември 1858 г., като това име се оказва и едно от многото му прозвища. Животът в манастира край Сопот обаче не допада на буйния характер на Васил, а в същото време в началото на 60-те години на XIX в. до него достигат новините за сформирането на белградската легия на Г. С. Раковски. Точно в този момент за Васил Левски започва трънливия път към свободата, който трябва да извърви сам и който се оказва лична негова Голгота.

Така на 3 март 1862 г. той заминава за Белград, като се включва в легията и точно там той получава едно от многото си прозвища - Левски. Легията обаче бива разтурена и той се завръща в родното си Карлово, там захвърля расото и става учител в с. Войнягово и в Еникьой (Добруджа). През 1867 г. той става знаменосец в четата на Панайот Хитов, а на следващата година отново е в Белград като легионер. След като легията бива разпусната той остава в Зайчар поради болест и точно там оформя своите политически и революционни възгледи. Той пише и своето прословуто писмо до П. Хитов, в което заявява ,,…ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгуба, губа само мене си“. Точно в тази обстановка Васил Левски поставя едно ново начало в освободителното движение, като вече революционният център няма да бъде в Белград или Букурещ, а в Българско. След това Апостола заминава за Букурещ и срещайки подкрепа от дейците на ,,Българско общество“ започва своята първа обиколка по българските земи.

Така на 11 декември тръгва от Цариград и обикаля българските земи. В края на март той е достигнал до изводите, че българите не са готови за вдигане на въстание, а за неговата подготовка е необходимо време и жертви. На 1 май 1869 г. през Никопол той започва своята втора обиколка, като носи със себе си революционна прокламация. Той посещава Плевен, Ловеч, Карлово, Калофер, Казанлък, Трявна, Габрово и други. В Плевен, Ловеч, Карлово и Калофер сформира революционни комитети. На 26 август Апостола се завръща в Букурещ и там заедно с Л. Каравелов в края на същата година сформират БРЦК. През следващите месеци той влиза в спор с емиграцията относно това, че центърът на движението трябва да се измести в Българско.

Така преминавайки отново р. Дунав на път за българските земи той създава революционни комитети, въвежда тайната поща, тайната полиция и революционния терор. Негови близки съратници стават Димитър Общи и Ангел Кънчев. Революционния кипеж обхваща хиляди населени места, а център на движението е град Ловеч. По този начин се създава и Вътрешната революционна организация(ВРО), за представител на ВРО в чужбина е определен Данаил Попов. Васил Левски се заема с подготовката на идеологическата платформа на ВРО. В своята ,,Нареда на работниците за освобождението на българския народ“ събира своите идеи, мисли и тези за развитието на освободителното движение, а също и за начинът на изграждане на бъдещата свободна българска държава. В ,,Наредата“ той заявява, че ,,с една всеобща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република“. Точно тези думи могат най-точно да покажат напредничавото, модерно и демократично мислене на Васил Левски. Така обаче се оказва, че има две революционни организации – едната е в Букурещ(БРЦК), а другата е с център Ловеч(ВРО). Това може да създаде много сериозни проблеми и да доведе до разединение.

В края на 1871 г. двата центъра се сближават и започват да обмислят начин за единно действие. От 29 април до 5 май се състои и първото Общо събрание, на което е изготвена единна теза за подготовката на бъдещата революция. Свои представители имат както емиграцията, така и комитетите от Българско. След края на заседанията Васил Левски преминава в Българско и революционната подготовка се засилва още повече. Поради липсата на пари Димитър Общи, който изявява желание да измести Васил Левски от ръководното място във ВРО подготвя обир на турската поща в прохода Арабаконак. Самата акция е успешна, но последват арести, при които са заловени много дейци от този край, които извършват самопризнания пред османската власт. В тази обстановка на крайно напрежение от Букурещ се заявява тезата за незабавно избухване на въстанието, а Васил Левски се обявява против. Той решава да се насочи към Ловеч с цел да прибере комитетската архива, която не трябва да попада в турски ръце. Поради взетите от властта мерки той не успява да се срещне с местните дейци и отсяда в с. Къкрина в ханчето на Христо Латинеца. Така на 26 декември той бива заловен от османската власт и последователно откаран в Търново и София. Васил Левски се държи достойно пред съда и не издава своите съмишленици. На 6/18 февруари 1873 г. той бива обесен в околностите на София.

Васил Левски е фигура, която трябва да служи за пример на всеки българин. Благодарение на своите качества той успява да създаде революционна мрежа от над 1000 комитетски членове, които стоят и в основата на подготовката на Априлското въстание от 1876 година.

Автор: Ивайло Тихолов