Българска традиционна носия нарича народното облекло на българина от Възраждането до към средата на 20 век, включително та чак до наши дни. То отразява спецификата, традиционната култура и бита на българския народ.

Някои източници,посочват че първите облекла от подобен тип,са започнали да се изработват още преди 3500 години. Според етнографите произходът му е главно славянски, но се откриват и следи от облеклото на траки и прабългари, също така и от облеклото на народите, с които българите са били в контакт – турци, гърци, албанции власи. По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди и празненства. Носията бива мъжка и женска, празнична и всекидневна като във всяка една от българските етнографски области те се отличават със своя специфика и самобитност. След Освобождението през 1878 настъпват значителни промени под влияние на градското облекло. Днес носиите се използват при художествена самодейност, някои от художествените елементи – в приложното изкуство, художествените занаяти и по-рядко в съвременното облекло.