„Шуми Марица“ е вдъхновена възторженост на величественото спокойствие на грандиозния дух. Песента е изражение на най-високи чувства – на патриотизъм, на любов към Родината.
Това е песен, марш, химн, който и днес не е забравен, който и днес успява да накара всяко гордо българско сърце да затупти, въпреки над 50-годишното си забвение по време на комунистическия режим в България, въпреки истеричните крясъци и възмущение на днешните марксисти.

Историята на „Шуми Марица“ обаче е слабо разпространена и малко позната. Каква е тя?

За да проследим по-детайлно историята на химна е необходимо да се върнем назад във времето, напускайки българските предели. Годината е 1839, когато във Вроцлав полякът Александър Космар създава сатиричния фарс „Пиратите“. Той бързо добива популярност, като една от мелодиите в него, която макар да е създадена с развлекателен характер, притежаваща звученето на военен марш, се превръща в немската песен “Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern“ („Когато войниците маршируват през града„).

Близо 20 години по-късно, в гр. Шумен, е създаден оркестър от унгарския емигрант Михай Шафрани, като една от песните, които изпълнява е именно “Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern” (Когато войниците маршируват през града). Мелодията на тази песен много се харесва на котленския ючител Атанас П. Гранитски, който от 1859  до 1862 г. учителства в Шумен Към мелодията на немския шлагер той пригодил написаното по-рано от него стихотворение „Слънце-зорница“. А впоследствие на създадената от него песен той научавал учениците си. Песен, която се счита за междунно звено между „Wenn die Soldaten“ и „Шуми Марица“.

Един от учениците на Гранитски е Никола Живков, който по време на сръбско-турската война от 1876 г. е част от българските доброволци, намиращи се под командването на руския генерал Михаил Черняев. Никола Живков е възхитен от руския генерал и създава текст-призив в борба срещу поробителите, който е наречен „Черняев марш“ и е с текст:

1. Шуми Марица Окървавена,

Плаче вдовица Люто ранена. –

Припев:

Марш, марш, С генерала наш,

Раз, два, три. Марш, войници!

2. Напред да ходим, Войници мили,

Тимок да бродим. С всички сили. –

Припев:

3. Юнака донски Нам е водител,

С пряпорец левски Вожд победител. –

Припев:

4. Вижте, деспоти, Генерала наш,

Чуйте, запейте Черняева марш –

Припев:

5. Войници храбри След него летят,

Порят въздуха И громко викат –

Припев:

6. С кървав остър меч, Генерал напред

Възглася на сеч! Гръм, огън на вред –

Припев:

7. Тръба низ гора Зазвъни напред!

Хей, ура, ура! Ура на напред!

Припев:

Истинското си бойно кръщение „Шуми Марица“ получава по време на Руско-турската освободителна война. В спомените си много от опълченците, участвали в боевете край Стара Загора и Шипка споделят, че този марш е бил неизменна част от военните действия. В книгата си „Българското опълчение в Освободителната Руско-турска война“ подполковник Сава Кисьов описва как в най-решителния момент от Шипченската епопея, на 11 август 1877 г., когато турците готвят последен щурм за овладяването на върха, руското командване вижда, че шипченската позиция не може да бъде удържана вече и ген. Столетов взима решение за отстъпление. Руските полкове отстъпват по габровското шосе, за да забавят турските войски. През това време българските опълченци остават на връх Шипка, в този момент майор Константин Чиляев – командир на трета дружина на българското опълчение се изправя на една скала и запява с пълно гърло „Черняев марш“, запяват и опълченците. В този момент, когато от никъде надежда не се вижда, изпратените на помощ от Габрово 150 стрелци от 4-та стрелкова бригада, качени по двама на кон пристигат на позицията, чуват марша на опълченците и пригласят отдолу страховитото българско „Ура“. Опълченците обръщат глава и разбират, че идва помощ. Шипка е спасена, а бойният марш се превръща в символ на свободата. И само след по-малко от 2 години той прогърмява могъщо, и оттогава във всяко гордо българско сърце бие този марш.

През Сръбско-българската война, българският войник се сражава отново с „Шуми Марица“ на уста. Полковите оркестри непрекъснато свирят химна. Свирят дори тогава, когато инструментите им са пробити от вражески куршуми и гранати.

С началото на Балканската война българският войник учудва света с чудеса от храброст и героизъм. Обхванат от патриотичния възторг след първите победи през Балканската война, Патриархът на българската литература пише почти изцяло нов текст на песента, заменяйки изцяло всички без първия куплет, като заимства мотиви от собственото си стихотворение „Шуми Марица окървавена“. Той е публикуван за първи път на  4 декември 1912 г. във вестник „Мир“ (бр.3733) със следната редакционна бележка:

„Отдавна се очакваше една необходима изправка в текста на историческия български марш, написан както е известно, от покойния Никола Живков. Текстът му при ритъм, неотговарящ винаги на музиката на марша, съединява и неумело написани стихове, та тия недостатъци неприятно дразнят ухото и вкуса при пеенето на „Шуми Марица“. При повсеместното възхищение, което днес възбужда бойната музика на тоя марш, текстуалните му поправки станаха наложителни, за да имаме пред света колко годе приличен по съдържанието си марш.“

През 1914 година Вазов нанася още няколко малки промени, които завършват окончателния вид на химна.

През следващите години се правят няколко опита за редакция на текста, които се оказват неуспешни, преди да дойде времето, в което „Шуми Марица“ става неудобен за новата политическа ситуация, като тексът бива заклеймен и забранен като фашистки. Заменен е от новия химн „България мила, страна на герои“, който до голяма степен е заимстван от съветския химн.

След 10-ти маршът бързо е изтупан от прахта, тъй като той не бива забравен, тъй като той е пят и след 45-та, въпреки забраната си. Въпреки забраната си, която надживява.

„Шуми Марица“ живее в сърцата на българите 3 века. Маршът е изпълняван и в дни на робство, и на свобода. Той остава безсмъртен, тъй както всички достойни българи дали живота си за свободата на Родината.

Него ще го бъде, докато я бъде България!

Автор: Христо Иванов